ТОЧКА, ТОЧКА, ЗАПЕТАЯ

Дейнозухусът лежал във водата. Доближила гастония. Искала да пие. И изведнъж дейнозухусът я изял. Бил вече сит, но си мислел: "Ще дойде ли до водата поне един минми, загивам от глад." Той бил един ненаситно лаком дейнозухус.

Не знам дали знаете, дейнозухусът е в едно семейство с постозухусът, а всъщност дейнозухусът живее във води, а постозухусът - на сушата. Иначе ядат почти всичко, освен зеленина. Основно са хищни и обичат месо.

Та, минми не се забелязвал наоколо. "Тъжна е мойта съдба, мислел си дейнозухусът, с гладен стомах ще остана." Чакал дълго. Дотичали няколко игуанодона, но той не ги ял - мислел ги за жилави и безвкусни. Оставил ги да отминат. Чакал минми, който е деликатесен дейнозухуски вид. И дошъл един минми с майка си. Дейнозухусът си казал: "Ела ми, глупаво добиче. Твоят ум е колкото на овца."
(Тук не е така, защото овце е нямало в тази епоха и няма как да знае колко ум имат, ама нищо...)
Погледнал го минми със закачливо-умен поглед и му казал "А, гигантско люспесто влечуго." И избягал.
Поуката е: "Яж каквото има."

Борис, 8 г.